Адвокат Деян Сотиров - гр. София, член на Софийска адвокатска колегия.

Контакти

Адвокат Деян Сотиров

гр. София, ул. Триадица 5 Б,
ет. 3, Офис 313, ПК 1000

Карта: Натиснете тук!

Тел: 02 944 05 57

Моб: 0899 45 03 43

Скайп: dysotirov

E-mail: contact@sotirov.info

Адвокат в София - Деян Сотиров
Начало » Инфо център » Дела и проекти » Обезпечение на бъдещ иск

Обезпечение на бъдещ иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД

Обезпечението на бъдещ иск цели да се предостави предварителна защита на спорното право, преди да се предяви съответният иск, срещу такива недобросъвестни действия на ответника, които биха затруднили или осуетили удовлетворяването на ищеца. Всички видове искове подлежат на обезпечаване, вкл. по реда на чл. 390 от Гражданския процесуален кодекс. Спортното право може да бъде от различно естество, като това важи и включително за видовете облигационни вземания - произтичащи от неизпълнение на договорно задължение или неоснователно обогатяване например.

Обстоятелства и поръчка

Изготвяне на молба за обезпечение на бъдещ иск във връзка с неоснователно обогатяване и внасянето й в компетентния съд. Спорното право е вземане за неоснователно обогатяване по договор за международна доставка между българска фирма и фирма със седалище и адрес на управление в друга държава членка на Европейския съюз (ЕС).

Бележки и практически въпроси

Обезпечението на бъдещ иск е законово регламентирано производство, отличаващо се с редица специфики и особености, които следва да се вземат предвид при неговото осъществяване. По-долу са изброени някои интересни моменти, свързани с производството:

  • Доколко българските съдилища са международно компетентни да разгледат молба за обезпечение на конкретния бъдещ иск? С оглед членството ни в ЕС, отговор на подобен въпрос следва да се търси в разпоредбите на правото на Европейския съюз и по-конкретно в Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Съгласно чл. 2, параграф 1 и чл. 31 от последния: "При условията на настоящия регламент, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава-членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава-членка." и "Може да се направи заявление пред съдилищата на държава-членка за такива временни, включително охранителни мерки, каквито съществуват съгласно законодателството на тази държава-членка, дори ако съгласно настоящия регламент съдилищата на друга държава-членка са компетентни по съществото на делото."
  • От горното следва, че възможността да се депозира молбата пред българския съд не зависи от това кой съд е компетентен да разгледа спорът по същество (бъдещия иск). Искът в конкретния казус следва да се разгледа от българския съд на основание Кодекса за международно частно право (КМЧП) на РБ, според който: "Когато неоснователното обогатяване е настъпило във връзка с друго отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка с неоснователното обогатяване, прилага се правото, което урежда това друго отношение." (чл. 111, ал. 2 от КМЧП) и "Предполага се, че договорът е в най-тясна връзка с държавата, в която страната, която трябва да изпълни характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на сключване на договора." (чл. 94, ал. 2 от КМЧП).
  • А кой български съд е конкретно компетентен? Компетентността се определя по чл. 390 от новия ГПК, съгласно който компетентен е съдът, на който делото по бъдещия иск е родово подсъдно - следва да се държи сметка за разликата от чл. 309 от ГПК (отм.), съгласно който компетентен във всички случаи беше районният съд.
  • В случаите на недължимо платени суми (по сключен между страните договор) попадаме в хипотезата на чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и по-конкретно: "получено без основание". В случаите на платено без основание, лицето престира нещо по един нищожен договор, както и когато плати при липса на договор. При "частично" неоснователно обогатяване говорим и за надплатени суми.
  • За да допусне исканото обезпечаване, съдът трябва да устанави, че ищецът има право на обезпечение: искът да е допустим; искът да е вероятно основателен; да има нужда от обезпечаване на иска.

Коментари и въпроси

адвокат Сотиров | 05.01.2014, 19:56
Бихте могли да поискате несъстоятелност на длъжника, да предявите отменителни искове, да ангажирате наказателната отговорност на съответните лица и др. (разбира се, доколкото са налице съответните предпоставки за това). Относно новите задължения ще е необходимо да се сдобиете с нов изпълнителен лист (доколкото разчитате на принудителното изпълнение, разбира се).
В. Ч. | 04.12.2013, 13:02
фирмата ни има изпълнителен лист от 06.02.2012 на основание чл.404 ал.1, предложение второ, чл.405,ал.1, 2 и 6 и чл.408 ГПК към ........ ЕООД гр.София. ЧСИ от Плевен казва че няма собственост фирмата и няма какво да вземе. Ходихме на среща в ........ и се договорихме устно. Започнаха да вземат отново продукция,като плащаха от старите задължения,а се трупаха и нови. Но в един момент спряха и вече година нито плащат по старите нито по новите задължения и преустановиха всякакви контакти с нас. Моля дайте съвет как да постъпим.
адвокат Сотиров | 30.11.2013, 20:45
Със Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, обнародван в "Държавен вестник", бр. 20 от 28.02.2013 г., се въведоха изискванията на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (ОВ, L 48/1 от 23 февруари 2011 г.). Съгласно мотивите към законопроекта, целта да се въведат законодателни мерки, чрез които да се противодейства на наложилата се практика плащанията по търговски сделки между отделни предприятия или между предприятия и държавни органи да се извършват с голямо закъснение; последното оказва отрицателен ефект върху ликвидните активи и усложнява финансовото управление на предприятията, като забавените плащания се отразяват и на конкурентоспособността и жизнеспособността на дружествата, особено на малките и средните предприятия. Повече бихте могли да прочетете на следния адрес: Бюлетин 4 / 11.2013 г.
адвокат Сотиров | 11.07.2012, 23:29
Считам, че във Вашия случай би било трудно да се запорират "предварително" сметките на фирмата-длъжник - това става в рамките на инициирано производство по обезпечение на бъдещ иск, в което ще следва да се обоснове обезпечителна нужда, а това в конкретния случай ще бъде по-трудно тъй като сумата е сравнително малка.
Стефан Цонев | 11.07.2012, 23:06
Здравейте, имам фирма и продадох стоки с фактура за не голяма сума (450 лева), но не ми работеше касовия апарат и им дадох фактура при която сумата от нея трябваше да се преведе по банков път, но до сега това още не става. А фактурата я взе снабдителя заедно със стоката. Прочетох в интернет не добри отзиви за тях и искам да ми кажете дали е възможно да запорирам сметките на тази фирма не толкова за да си взема парите а само за това малко да се опомнят и за да им " ... " благодаря предварително
адвокат Сотиров | 09.08.2011, 2:09
От въпроса Ви не стават ясно много неща, вкл. интерес провокира и казаното по повод на съда: "изчислени от него лихви". Възможно е да става въпрос за обезпечение на бъдещи искове за главница и лихви (обективно съединени искове), в който случай залогът ще следва да покрива общата сума на претенцията. Извън това, считам, че чисто процесуално основанието за обжалване на определението на съда е чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК (арг. и от чл. 402, ал. 2 от ГПК).
Василева | 06.08.2011, 15:28
Здравейте,поисках замяна на обезпечението с зълог от съда ВрРС , който допусна обезпечението на бъдещия иск за неоснователно обогатяването за 140х. лв и законната лихва върху 140лв от дата на завеждането на иска чрез налагането на запора върху акции. Съда постанови че трябва да внеса залог не в размер на допуснато обезпечение и заведен иск в размер на 140000 лева, но и довнеса изчислени от него лихви в размер на 69000 лв за период от датата на допуснато обезпечение и датата на поискана отмяна нън нръзка с внесен залог в пари по сметка на съда. На какво основание да обжалвам това определение на съда за внасяне на допълнителни 69000 лева?

Публикувай коментар или въпрос

Вашето име: *

Адрес на електронна поща:

Уведомете ме за отговор и последващи коментари/въпроси:

Коментар: *

Въведете кода от картинката: *
Защита срещу спамъри!

Регистрация на фирми, вписване на промени в Търговския регистър, регистрационни, разрешителни и лицензионни режими, изготвяне на граждански и търговски договори, събиране на вземания, данъчно-правни консултации, трудово-правни консултации, интернет право.

Повече информация

Повече информация За всякакви въпроси и/или коментари във връзка с информацията в Обезпечение на бъдещ иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, моля използвайте уеб формата в края на страницата.

Повече информация За правни услуги в областта на Обезпечение на бъдещ иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, моля посетете Събиране на вземания.

Бюлетин

Електронният информационен бюлетин на sotirov.info съдържа правни новини и важни срокове за Вашия бизнес, както и друга полезна правна информация за Вашата фирма.

Вашето име:

Електронна поща:

© 2011-2017 Адвокат Деян Сотиров | Сайтът е защитен от Copyscape | Връзка с администратор