Адвокат Деян Сотиров - гр. София, член на Софийска адвокатска колегия.

Контакти

Адвокат Деян Сотиров

гр. София, ул. Триадица 5 Б,
ет. 3, Офис 313, ПК 1000

Карта: Натиснете тук!

Тел: 02 944 05 57

Моб: 0899 45 03 43

Скайп: dysotirov

E-mail: contact@sotirov.info

Адвокат в София - Деян Сотиров
Начало » Инфо център » Блог » Отказ на данъчен кредит

Нереални доставки, доказване и насрещни проверки

Едно от най-често срещаните основания за отказ на право на данъчен кредит е "нереалност" на доставките. Нереалността се отнася най-често до доставки на родово определени стоки и материали. В общия случай, съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) данъчното събитие при доставка на стоки възниква при прехвърлянето на собствеността върху тях. Съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), собствеността върху родово определени вещи се прехвърля с тяхното предаване (индивидуализиране). Услугите като обект на доставка също следва да бъдат извършени по начин позволяващ тяхното надлежно установяване. Поради това, доставките на родово определени стоки и услуги са обект на специално внимание от страна на данъчните власти, които при ревизията изискват установяването не само на условията за упражняване на правото на данъчен кредит (наличието и надлежното отчитане на данъчни документи /фактури/), а и реалното осъществяване на доставките. Липсата на данъчно събитие (предаване на родово определените стоки, извършване на услугите) води до неправомерно начисляване на ДДС и отказ на правото на данъчен кредит.

Оттук и въпросът за доказване на реалността на доставките е от особено значение. Тежестта на доказване в ревизионното производство лежи върху органа по приходите. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ДОПК, доказателствата в административното производство се събират служебно от него. В ДОПК няма презумпция, че установеното с ревизионния акт се счита за вярно до доказване на противното (по аргумент на противното от чл. 124, ал. 2 от ДОПК), ето защо всяко едно твърдение и констатация следва да са подкрепени с доказателства по начин, който да не бъде предпоставка за оборването им.

При съдебното обжалване обаче въпросът за тежестта на доказване на реалността на доставките се разглежда в следните насоки (извадките по-долу са от Решение № 1057 от 13.07.2010 г. на Административен съд - Пловдив, V състав):

- "Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпроса за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за не настъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан."

- "Предвид горното и с оглед направеното твърдение в жалбата, че в процесния случай тежестта на доказване е върху органа по приходите и че той следва да докаже твърдяната липса на доставка, настоящият състав излага несъгласие с изразеното становище. Съобразно константната практика на ВАС-Решение № 5879 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9095/2008 г., I о., в ДОПК няма някакви особени правила относно доказателствената тежест (изключая чл. 124, ал. 2 от ДОПК), поради което намират приложение общите правила за доказване, формулирани в ГПК и АПК. Съгласно чл. 127, ал. 1 от ГПК (отм.) всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК определя, че административният акт и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Пренесено на плоскостта на настоящия казус това означава, че при претендирано право на данъчен кредит от страна на претендиращото лице следва да бъдат установени всички кумулативни условия за неговото възникване. Доколкото основополагащо условия за правото на данъчен кредит е наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), то в тежест на данъчно-задълженото лице е докаже извършването на същите. В същото време, от гледна точка на формалната логика, изпълнението на доставката е положителен факт от обективната действителност, поради което в тежест на лицето, което претендира последици от негово възникване, е да докаже съществуването му."

Много често органите по приходите приемат ненамирането на доставчика на адреса му за кореспонденция с НАП при насрещна проверка (чл. 45 от ДОПК) за достатъчно основание за отказ на правото на данъчен кредит. Следва да се отбележи, че при действието на отменения ЗДДС ненамирането на доставчика на адреса му за кореспонденция при насрещна проверка се използваше като основание за отказ на правото на данъчен кредит и поради невъзможност на установяване на надлежно начисляване на ДДС от страна на доставчика.

Считам, че горното не би следвало да бъде достатъчно с оглед приемането на доставките за нереални. Аргументи за това черпя и от Решение № 13964 от 20.11.2009 г. на ВАС, I Отд., съгласно което: "Преценяването на произхода на стоката, предмет на доставките не може да бъде основен аргумент за липса на реалност на същите при облагането на реализарния в тяхно изпълнение доход с ДДС по реда на ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г., с оглед именно на различните принципи, въведени в него за облагане с този косвен данък. Същото се отнася и до формалното позоваване на ненамиране на прекия доставчик на декларирания от него адрес за кореспонденция, особено в случаите при които се проявява активност от страна на задълженото лице да представи доказателства в тази насока, изходящи именно от тези търговци и такива се представят. След като са налице облагаеми доставки и те се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, то лицето има право да приспадне данъка за стоките, които доставчикът регистрирано по този закон лице му е доставил. В случая тези правнорелевантни факти и конкретно получаването на стоките, са установени, поради което следва да се признае претендираното право."

Коментари и въпроси

адвокат Сотиров | 07.01.2014, 19:29
(Отговор на въпроса на А. Х. от 11.11.2013 г.) Приемам, че става дума за ревизия за същия период. Съгласно чл. 155, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК: "Ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на: 1. непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или 2. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването. Не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия." Според мен, обсъжданата разпоредба не прави разграничение относно причините за отмяна на първоначалния РА и връщане за нова ревизия, дали е поради това, че отменения РА е бил нищожен или е бил незаконосъобразен.
адвокат Сотиров | 30.11.2013, 20:47
През последните месеци бях извършени множество промени в Закона за данък върху добавената стойност. Сред по-важните промени са създаването на нова „Глава седемнадесета „а“ СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ ЗА КАСОВА ОТЧЕТНОСТ НА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ с чл. 151а – 151д, както и във връзка с прилагането на механизма за обратно начисляване. Повече бихте могли да прочетете на следния адрес: Бюлетин 4 / 11.2013 г.
А. Х. | 11.11.2013, 20:34
Здравейте, Имам въпрос относно решение по обжалване на ревизионен акт. Решението на НАП Бургас по нашата жалба е че акта на 30.10.2013г е обявен за нищожен, На 11.11.2013 ни се обаждат по телефона от НАП Ямбол че е насрочена нова ревизия.Може ли да бъде насрочена нова ревизия след това решение на НАП Бургас и как трябва да се процедира. С уважение:
адвокат Сотиров | 17.09.2013, 11:33
Въпросът Ви не е достатъчно ясен, за да му се отговори коректно. Тук цитирам няколко разборедби от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които ми се струват релевантни за въпроса Ви: 1) съгласно чл. 146 и чл. 155, ал. 1, изречение първо от ДОПК - "В 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за решаването й орган. ... Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл. 145 или от одобряване на споразумението по чл. 154."; 2) съгласно чл. 156, ал. 1, 4 и 5 от ДОПК - "Ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението. ... Непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част. В случаите по ал. 4 жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред окръжния съд по местонахождението му."; 3) съглано чл. 150 от ДОПК - "В 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за разглеждането й съд. Ако в срока по ал. 1 преписката не бъде изпратена на съда, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата направо до съда. Съдът изисква преписката служебно."
Г. Н. | 17.09.2013, 8:45
Здравейте, имаме подадена жалба за ревизионен акт преди 10 дена.Колко време трябва да се изчака отговор от НАП за да не се изтарве срока /ако има такав/ за съда. С поздрав: Г.
адвокат Сотиров | 09.05.2013, 10:55
Последиците за дружеството биха били негативни - т. напр. би могло според мен да се приложат правилата за "Ревизия при особени случаи" (арг. от чл. 122, ал. 1, т. 6 от ДОПК), да се прекрати служебно регистрацията на дружеството и др. За контрагентите също би могло да има негативни последици, доколкото Вашето поведение би могло да послужи като повод за инцииране на нови проверки, ревизии, насрещни проверки и пр.
Б. Б. | 08.05.2013, 22:00
Здравейте, интересува ме какви са последствията за управител на ЕООД, което не се отзове на съобщенията по чл.32 ДОПК за възлагане на ревизия, както и има ли последствия за контрагентите на дружеството/негови клиенти/? Предварително Ви Благодаря за съдействието!
адвокат Сотиров | 11.01.2013, 22:31
Със Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, обнародван в "Държавен вестник", бр. 82 от 26.10.2012 г., бяха направени някои важни изменения на ДОПК по отношение на ревизионното производство и процедурата за административно сътрудничество с държавите - членки на Европейския съюз. Повече бихте могли да прочетете на следния адрес: Бюлетин 3 / 01.2013 г.
адвокат Сотиров | 14.10.2012, 0:19
Компетентната териториална дирекция е уредена в чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 110, ал. 4 от ДОПК, съгласно която: "Проверката се извършва от органите по приходите, без да е необходимо изрично писмено възлагане. Правилата по чл. 8 не се прилагат, когато е налице възлагане от изпълнителния директор или упълномощено от него лице. За резултата от проверката се съставя протокол, когато в закон не е предвиден актът, с който проверката трябва да завърши."
Е. А. | 13.10.2012, 22:19
В момента на фирмата която представлявам бе направена проверка по препокъка на ТД на НАП след ревизия и възтановяване на не голяма сума ДДС. Проверката и възтановяването минаха без проблеми. В ТД на нап по седалище по някакви причини ни нарочиха. Предполагам ,че ще имаме и следваща ревизия. Интересува ме , ако сменим седалището на фирмата и преминем към друго ТД на Нап евентуална ревизия от другото Нап ли ще е. Благодаря!
адвокат Сотиров | 08.02.2012, 0:11
Съгласно закона за счетоводството "Счетоводната информация се съхранява в предприятието по реда, предвиден в Закона за Националния архивен фонд, в следните срокове: ... документи за данъчен контрол - до 5 г. след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което удостоверяват тези документи", т.е. би следвало да има и запазени фактури. Считам, че следва да се поиска съдебно-счетоводна експертиза, която да изследва документацията (търговските /счетоводните/ книги) при приобретателя на търговското предприятие (ЕООД), както и тaзи на Вашите доставчици. Във връзка с това, следната извадка от съдебната практика може да Ви е полезна: "В Закона за счетоводството /ЗСч/ не е предвиден ред за възстановяване на изгубени или унищожени първични счетоводни документи. В ЗДДС /отм./ и ППЗДДС /отм./ също не се съдържа уредба на проблема. В този случай следва да се приеме, че съществуването на данъчна фактура или данъчно дебитно известие може да се докаже с всички допустими доказателствени средства. Такива доказателства са отбелязванията в справките-декларации по ДДС, подавани от лицата през процесните години, както и отразяванията в дневниците за покупко-продажбите." Можете да използвате всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства - за повече информация вижте Глава осма на ДОПК. Следва да се има предвид, че съществува и възможност да предявите иск срещу приобретателя на търговското предприятие за обезщетяване на евентуално претърпените от Вас вреди в резултат на негови незаконни действия.
Р. И. | 30.01.2012, 14:33
Търся помощ,свързана с да.ревизия на ЕТ.През 2007г.продадох ЕТ-то си на ЕООД по чл.15 от ТЗ.Фирмата не е прекратена или заличена.С декларация подписана от правоприемника му предадох цялата счетоводна документация ,в това число и фактурите оригихал/което се оказа голяма моя грешка,но в Зчс не е упоменато в какъв вид трябва да я предам/През 2008г ми е направена дан.ревизия по чл.122 тъй като не съм открита на адреса.Изпращани са ми писма и уведомления,но в това време бях в чужбина.Ревизията е приключила с резултат непризнато ДДС по всички фактури,които съм осчетоводила за пет години назад.В рев.акт данъчните не признават изтегленето ДДс/липсва документална обоснованост/,като е отбелязано ,че приходите от продажбите на стоката ми се признават.След узнаване за ревизия посетих данъчните през 2009г и ми се връчи акта.Обжалвах рев.акт пред Дирекция по обжалването,като оспорих начина по който е проведена.Естествено те го потвърдиха.Свързах се с правоприемника да ми даде фактурите,но той ми отговори,че ги няма.Снабдих се от данъчното с заверени от тях дневници за покупко-продажба,год.дан.декларации и разпечатка на сметката по ДДС.Посетих голяма част от доставчиците и се снабдих от тях с фактури копия подпечатани.С тези доставчици съм работила повече от 10 години.Обжалвам пред административен съд,но адвоката на дан.оспорва фактурите ,че не са оригинал.Н а този етап трябва да доказвам доставка и право на възникване за тегленето на ДДС.Фактурите са на малки стойности 0т 4лв.до 200лв,и малко количество до 2000лв.,свързани с дейност търговия на дребно с хранителни стоки.Не съм споменала,че нямам и касовите бонове на продадените стоки.Какво трябва да предприема за доказване на доставка.Притеснява ме и факта,че срока за съхранение на тези фактури е изтекъл,за което ще ми е трудно да търся друго доказателство от тези доставчици,тъй като не са длъжни.ЕТ-то ми до започването на ревизията не е имало дан.задължения.Прочетох някакви изменения в дан.закони свързани с Европейската директива,но не ми стана много ясно.Искрено се надявам от Вашата помощ и съвет.
С Уважение:

Публикувай коментар или въпрос

Вашето име: *

Адрес на електронна поща:

Уведомете ме за отговор и последващи коментари/въпроси:

Коментар: *

Въведете кода от картинката: *
Защита срещу спамъри!

Регистрация на фирми, вписване на промени в Търговския регистър, регистрационни, разрешителни и лицензионни режими, изготвяне на граждански и търговски договори, събиране на вземания, данъчно-правни консултации, трудово-правни консултации, интернет право.

Повече информация

Повече информация За всякакви въпроси и/или коментари във връзка със статията Нереални доставки, доказване и насрещни проверки, моля използвайте уеб формата в края на страницата.

Повече информация За правни услуги в областта на Нереални доставки, доказване и насрещни проверки, моля посетете Данъчно право.

Бюлетин

Електронният информационен бюлетин на sotirov.info съдържа правни новини и важни срокове за Вашия бизнес, както и друга полезна правна информация за Вашата фирма.

Вашето име:

Електронна поща:

© 2011-2017 Адвокат Деян Сотиров | Сайтът е защитен от Copyscape | Връзка с администратор